Отглеждане на Кала
Кала – величественото булчинско цвете с респектираща красота всъщност не е толкова капризно за отглеждане и би могло да присъства във всеки дом и градина. Трябва само да знаем как да го засадим и отгледаме. Важно е да се знае, че всъщност съществуват две разновидности на цветето и има съществена разлика при отглеждането им.
Латинското име на Кала е Zantedeschia и видът, който дава големи и трайни цветове е вечнозелен - Zantedeschia Aethiopica, а съществуващите хибриди са с по-дребни цветове – известни като "мини Кали" и в повечето случаи се отглеждат като стайни и саксийни. Така наречените Мини Кали по правило имат доста по-къси цветове от величествената вечнозелена Zantedeschia Aethiopica и могат да бъдат различни по цвят, а не само бели. При подходяща добре дренирана песъчлива почва и умерено слънчево огряване, цветовете им обаче биха могли да достигнат внушителни размери. Размножаването е чрез грудки, които може да са гладки или набръчкани от едната страна, а от другата кръгове с малки връхчета - т. нар. "очички", от които всъщност започва покълването на растението. Засаждането се прави като грудките се поставят на около 10 см. в песъчлива почва с "очичките" нагоре. Така цветето по-лесно покълва и шансовете да даде по-силни и големи цветове са по-големи.
Хубаво е да изберете място където има еднакво слънчево огряване и сянка, защото въпреки, че обичат слънцето, калите имат нужда от хладина за грудките си. След като сте засадили грудката, поливайте, но доста умерено, защото обилното поливане може да доведе до загниване на грудката, а прекалено сухата почва – до нейното заспиване. Затова поддържайте влажна почва и наблюдавайте редовно растението дали има нужда от вода. Засаждането е напролет, а цъфтежът е през лятото. Важно е да се знае, че оптималната температура за отглеждане на Кала за да са големи цветоветеѝе 18-19 градуса и при високи температури над 25-26 градуса трябва да се погрижите за корените на растението като ги изолирате с компост. Прегряването на грудките е фатално и може да лиши растението от цветове. Не торете Калата излишно ако е засадена в свежа пръст, а ако прецените да го правите, изчакайте първо да се отворят листата и ползвайте комбинирани торове. Веднъж цъфнала Калата задържа дълго време свежи цветове, а при прецъфтяването те започват да се затварят и да позеленяват от външната страна. В някои случай се наблюдава и покафеняване. Когато прецъфти цвета на Калата трябва да се отреже и да се остави да направи семена. Не бива да се режат листата, защото те осигуряват хранителни вещества за грудката.
Кала е цвете, което рядко боледува, но ако преполеете или претоплите растението, започва гниене на грудката, което е ужасна гледка, особено когато цветето е достигнало вече своята красота и величественост. Когато грудката започне да гние, бива атакувана от организъм в почвата, наречен ервиния, който съсипва растението много бързо. Грудката бързо добива кашаво- миризлива консистенция и красивите растения започват да падат. Ако се усъмните в загниване, бихте могли все пак да спасите растенията като извадите грудките от почвата и ги измиете на течаща вода, отстранявайки загнилата част. Ако успеете да го направите в началото на процеса и отстраните заразата, има шанс да се спаси растението. Важно е след като се отстрани загнилата част, което може да включва дори изрязване, да оваляте грудката във фунгицид и да я изсушите докато заразените повърхности се покрият с кора и станат твърди. След това може отново да ги посадите, но не поливайте докато не се появят първите листа. Възможно е и да съхраните грудките на сухо място и да ги посадите следващата пролет.